Bella Italia

Октомври 2023

Бях запазил по-голямата част от отпуската си за есенния трекинг сезон в Хималаите. Така, когато другите вече се бяха върнали от летния си отпуск ние събрахме малко багаж и се отправихме към Терминал 2.

Не съвсем добро проучване провали планът ми да изкарам месец в Непал, през половината от който щяхме да бродим из едно от най-мистичните кътчета на планетата. Все пак навреме се сетих да питам Чопел, който по това време беше на преход в Кашмир. Той имаше доста повече опит като водач и ми обясни всички подробности, които с Натър бяхме пропуснали. За това обаче се надявам да имам друга възможност и да напиша повече в близките години. 

Реших да разделя отпуската на две и за начало се спрях на Пулия. След това Непал, за който намерих друго решение за времето, което щях да прекарам там, но щяхме да го уточним на място. 

Преди няколко месеца в Маранело колегите ми от Италия споменаха, че наричат Пулия ‘Малдивите на Европа’. Един от тях беше от този регион, но не запомних името на градчето, от което пътуваше до офиса всеки месец за по няколко дни. Освен това бях попаднал на интересен канал в YouTube, който също привлече любопитството ми към тази част от Италия.

Купих билети за полетите до Бари и обратно. Резервирах автомобил под наем и апартамент в Солето. Цял апартамент, като тези, които бях виждал в канала, за който споменах, беше на наше разположение. Просторни стаи, високи сводести тавани, симпатични двукрили врати и стълбище, което водеше до покривна тераса, от който се откриваше гледка към близката катедрала и града. Интересното за него е, че тук живее гръцко общество, което говори гръцки диалект, наречен грико.

Полетът до Бари не е дълъг и отнема по-малко от два часа. Но пък чакането за проверка на документите след кацането ми се стори, че отне поне половината от времето, което беше необходимо за самия полет.

Веднага след това намерихме офиса на фирмата за коли под наем на летището и не след дълго хвърлихме багажа в багажника на малката тойота и поехме към Солето.

Когато пристигнахме вече се беше стъмнило, но не беше късно. Посрещна ни един господин, който ни показа апартамента и ни предаде ключа. И в Италия хората рядко говорят английски и от това, което ни обясняваше през цялото време на италиански не разбрахме нищо. След като качихме багажа решихме да направим кратка разходка. Дали защото бях уморен от пътя или просто бях разсеян, с мен бях взел само ключа от входната врата. След нея обаче, имаше стълбище, в края на което имаше още две врати, едната водеше право в кухнята, а другата в дневната. По незнайна причина на излизане заключих вратата на кухнята и оставих ключа в дневната, чиято врата затворихме и излязохме. Оказа се обаче,  че тази врата не може да се отвори отвън. Така когато се прибрахме разбрахме, че не можем да влезем в апартамента. Срам - не срам, позвъних на жената, с която бял писал за резервацията и след малко същият господин, който ни посрещна и още един дойдоха с две отвертки. Отне известно време, но със силно бутане и ръчкане с отвертките успяха да отворят вратата към дневната. За щастие нямаше почти никакви поражения по нея и тя функционираше нормално. 

- Проба, каза единият от мъжете сочейки ключа в ръката ми, който беше донесен от друг човек докато бутаха вратата. Увериха се, че всичко е наред и тогава си тръгнаха. Поне разбрах, че ‘проба’ означава едно и също и на български и на италиански.

Не бяхме правили никакво предварително проучване или планове и решавахме всичко на място. На следващата сутрин потърсих информация в интернет, отворих картата и избрахме плажът Maldive del Salento, а след него се отбихме да разгледаме малък град, носещ името Maglie. 

Повечето катедрали, които разгледахме през следващите дни бяха доста сходни като архитектура и интериор, но пък всички бяха красиви. Така и не посетихме обаче тази, която беше на две минути пеша от нас.

За осем дни изминахме около хиляда километра по пътищата на Пулия. Посетихме няколко плажа като избирахме такива, на които имаше пясък и пропускахме скалистите. Разгледахме също замъците в Gallipoli и Otrano, но не останах много впечатлен от видяното. Много по-интересно би ми било, ако вътре вместо празни стаи или изложби на съвременното изкуство имаше мебели и макети на хора - нещо, което да дава представа как е изглеждал интериорът на тези крепости преди и какъв е бил животът на хората в тях. 

Сред останалите места, които посетихме бяха градовете Nardò, Trulli di Alberobello с неговите симпатични бели къщи с високи конусовидни покриви, Locorotondo, Martina Franca, Ostuni, областният център Lecce, където туристите бяха значително повече, и фаворитът ми за това пътуване Matera, за който си струваше всеки един от почти триста километра, които изминахме в двете посоки. 

Иван Панчев