Стокхолм
Декември 2023
По график имах 4-часова смяна за този ден. Бях започнал рано в 8, така че около 12 можех да приключа. А следващите дни бяха почивни чак до след Нова година.
През цялата нощ почти не бях успял да мигна. Все още нямахме никакви уговорки къде и с кого щяхме да прекараме новогодишната вечер. Дори да имахме предната вечер всичко се беше променило, нищо нямаше да е същото и просто исках да се махна на някъде и да съм сам.
Още преди да приключи работния ден отворих сайтовете на авиолиниите и booking. Все още имаше билети. Испания, Италия, Гърция, Кипър…. Не. Исках да отида някъде където никога не бях ходил и където няма да ми напомня за нищо. Стокхолм - да, ето това беше. Никога не бях ходил в скандинавските страни, а имах желание някой ден да ги посетя.
Това беше най-бързо организираното пътуване, което бях правил. След работа приготвих раницата и още същата вечер бях на летището, очаквайки първия полет за Истанбул.
Рано на следващата сутрин самолетът се приземи на навяваната от снега писта на летище Арланда, намиращо се на няколко километра от Стокхолм. В София нямаше никакъв сняг, а тук всичко беше покрито със сняг. Не много дебел слой, но достатъчно като за зимна скандинавска приказка. Снегът винаги ми носи настроение, свързвам го с празнични дни и домашен уют. Носи ми и спомените от детството, когато всичко беше покрито под дебел слой сняг месеци наред и прекарвахме зимната ваканция по цял ден навън с шейните.
Тръгнах към изхода, но изведнъж се оказа, че съм единственият човек в тази посока, което ми изглеждаше доста съмнително. Наближих двама служители, които първи ме попитаха на къде отивам.
- Отивам в Стокхолм.
- Но вие сте вече в Стокхолм, това е входът за вътрешните полети! - ето защо бях останал сам, бях тръгнал по грешния коридор.
Предварително бях проучил в коя част на града се намираше хостелът, в който запазих място и коя беше най-близката автобусна спирка. Така че се ориентирах много лесно, още с излизане от летището отидох на спирката и проверих пак номера на автобуса и кога щеше пристигне. До идването му оставаха няколко минути и вече се беше оформила опашка от чакащи.
Пътуването до града отнема около петдесет минути през които се бях загледал през прозореца. Тук-там минавахме покрай някоя от типичните малки скандинавски дървени къщи, каквото бях виждал само на снимки. Не след дълго провинциалният пейзаж постепенно започна да отстъпва и вече маневрирахме по стокхолмските улуци.
Тук нямаше много сняг, беше останал само на места, но пък беше доста студено. В раницата бях сложил пухено яке, шапка и ръкавици, които не ми трябваха в София.
Имаше още време до настаняването и реших да се разходя наоколо. Хостелът се намираше в центъра на града, на около двайсетина минути пеша от Гамла Стан, старата част на Стокхолм. Тръгнах натам.
Беше чисто и подредено навсякъде. От прозорците светеха коледни свещи. Разбира се, в наши дни те са електрически, но все пак беше красиво. По улиците, както на много други места в западна Европа, се разминаваха хора от различни етноси. Много голяма част от тях бяха с азиатски черти на лицата.
Първата забележителност, която видях беше църквата Света Клара, построена през втората половина на 16 век и намираща се в близост до жп гарата. Като нея, много от другите църкви в града бяха в неоготически стил, който успешно се съчетаваше с декемврийския студ.
Стокхолм е столица на Швеция от 1419 година, когато е основан за да пази от морски набези други градове в околността. По население и големина ми се стори доста сходен със София, дори, може би малко по-малък. Градът се простира върху над двайсет острова в близост до мястото където езерото Меларен слива водите си с Балтийско море.
Преминах по един от мостовете в Гамла Стан, остров в централната част на града, на който е разположен старият град. В един от краищата му се намираше кралският дворец, който подминах и разгледах само отвън. Не ми се посещаваше нито музеят на Абба, нито някой от другите музеи. Просто обичам да вървя и да обикалям уличките.
Една от най-красивите му части, и най-посещавана от туристите е площадът Сторторгет с красивите цветни къщи около него. Сега на площадът беше издигната голяма коледна елха, излъчваща мека светлина.
Пообиколих още малко и реших да се върна обратно, където ме остави автобуса. Още малко по-нагоре се намираше хостелът. Регистрирах се и се качих в стаята. Имах запазено легло в стая за 6 човека.
Бях пътувал през нощта и не успях да спя много на летището в Истанбул. Когато влязох в стаята беше тъмно. Там вече се бяха настанили 3 момчета от Полша и едно от Мароко, което се появи по-късно. Изглеждаше, че не само аз имам нужда от малко сън. Само едно момче се надигна и поздрави. Оставих багажа и легнах да поспя.
Когато се събудих в стаята все още беше тъмно. Облякох якето и излязох отново. Хостелът се оказа доста голям и пълен с туристи. Когато видях колко хора имаше в столовата, реших да намеря друго място за обяд. Тръгнах отново към Гамла Стан, този път по друг маршрут. Ресторантите също бяха препълнени. Изглеждаше, че трудно ще намеря място, а и сам нямах желание да ходя на ресторант. Обядвах в Burger King на цена, доста сходна с такава, каквато бих платил у нас в същата верига. Не беше най-здравословното хранене, но за два-три дни ставаше. За закуска открих по-добри предложения в това отношение в 7-Eleven, който беше точно срещу хостела.
Опитах се да разбера къде ще има заря и от къде ще мога да я заснема най-добре. Набелязах две-три места и отидох да ги проуча. Разбира се бяха в района около Гамла Стан.
Освен автобусите от и до двете летища изобщо не ми се наложи да ползвам друг транспорт. Имаше велосипеди под наем. През някой друг сезон бих разгледал града с велосипед, но сега предпочитах да вървя пеша. Обиколих отново стария град, разгледах магазинчетата за сувенири, които без никаква изненада, бяха държани от хора, които не бяха местни, поне по произход.
Когато отново се върнах в стаята към полската група се бяха присъединили две местни момичета. Запознахме се и веднага след това ме питаха дали случайно не нося някакъв алкохол. Техният вече беше на привършване. Вероятно това беше последното, за което бих се сетил да сложа в багажа си.
В Швеция, както в други скандинавски държави, има строг контрол върху продажбата на алкохол и не е лесно да си купиш твърд алкохол от магазина. Известно време се опитваха да направят план за снабдяване поне с още една бутилка водка, но явно не проработи. Единственото, което успяха да направят, за да решат проблема беше да слязат в бара, където можеха да пият поне бира. Аз предпочетох да остана в стаята и да си легна рано тази вечер, за да се наспя вече добре. А и гледах да внимавам с алкохола, особено с бирата. Тя съдържа много голямо количество пурини, които пък бяха започнали да ми създават големи ядове.
И моят план също претърпя провал. С група тийнейджъри в стаята нямаше никаква възможност да заспиш рано.
На следващата сутрин отново излязох на разходка. Първо се спуснах към Гамла Стан, а после тръгнах в обратната посока, подминавайки хостела. Бях впечатлен от голям магазин за фото и видео техника, в който всичко беше изложено и достъпно да го вземеш в ръце, а не заключено зад витрини. Имаше само няколко витрини, но те не бяха толкова интересни. Всякакви модели фото камери, във всякакъв ценови диапазон. Магазинът беше голям и ми отне известно време докато разгледам всичко, което ми беше интересно.
Бях открил, че нагоре по улицата градът свършва на брега на езеро и сега се бях запътил точно натам. По пътя се отбивах в някоя от страничните улици, ако нещо привличаше вниманието ми. Някоя и друга църква, паметник или сграда. Предната вечер, преди да се прибера в хостела, се бях разходил насам, но само за малко. Бях стигнал до парк, в който имаше открита ледена пързалка. Беше вече късно и само няколко човек се пързаляха. Нямаше каси, нито пазачи. Беше късно и щандът за кънки под наем вече беше затворен. Мина ми мисълта “Ако знаех за това можеше да си донеса моите”. Макар да би било странно да тръгна с кънки в раницата на двудневно пътуване до другия край на Европа, идеята за свободна пързалка просто не остави мисълта ми намира. Че къде у нас имаше такова нещо? Този път още беше светло, пързалката обаче не работеше. Вероятно, защото беше 31ви декември. Продължих нагоре, ориентирах се от къде да мина с Google Maps и след малко повече от час вървене стигнах брега на езерото. Беше красиво, но всичко беше затворено. Нямаше никой, освен няколко човека, които тичаха в парка и няколко, които разхождаха домашните си любимци. Лятото може би е пълно с живот и лодки. Може пък някой ден да разбера. Стокхолм е град, в който бих се върнал отново.
Разходих се край езерото и тръгнах да се връщам към хостела. Щях да дремна и след това да изляза навън за посрещането на новата година. На влизане в стаята се разминахме с момчетата от Полша. Разбрахме се, че може да излезем по-късно заедно.
Само че се разминахме отново. Вече беше време да тръгвам към Гамла Стан и да си намеря подходящо място за заснемане на зарята. Преди това се отбих отново в Burger King, за да заредя организма си с въглехидрати. Обиколих две-три места докато си избрах накрая един от мостовете към стария град, но по-отдалечен. От тук се виждаше друг мост, по който обикновено минавах, и който беше близо до двореца. Изглеждаше, че там някъде в района на площада пред двореца се събираше тълпата. Прииждаха много хора и се насочваха някъде натам.
Спряха движението на автомобили по моста, на който се намирах. Скоро, малко по малко, от различни места започнаха да изстрелват фойерверки. Бях улучил мястото, от което добре се виждаше най-голямата заря, тази в района близо до двореца. Нямах обаче подходящи ръкавици, моите не бяха удобни да снимам нито с телефона, нито с фото камерата. Трябваше да ги свалям или заради тъчскрина на телефона, или защото с тях пръстите ми бяха прекалено дебели за бутоните на камерата. Дори през деня без ръкавици студът щипеше доста, а сега наближаваше полунощ и ръцете ми почти измръзваха когато свалях ръкавиците. Беше станало по-студено.
Зарята продължи дълго, но не достатъчно дълго за аматьор-ентусиаст с камера, която не може да ползва достатъчно добре. Нито снимките, нито видеото ми се получиха кой знае колко добре, но може би ще стане следващият път.
Пухеното яке вече не беше достатъчно и наистина нямах търпение зарята да свърши, за да тръгна към стаята, където беше топло.
На следващата сутрин станах рано и още по тъмно бях на гарата, където преди два дена бях пристигнал. Този път полетът беше от летище Скавста, на около час и половина път с автобуса от Стокхолм.
Прибрах се вкъщи на 1 януари 2024. Надявах се годината да ми тръгне на пътувания и някой ден да се върна в Швеция, но в по-топъл сезон.
Иван Панчев